Валери_Станков (Валери Станков)
1104 825
21 дек. 2023 г., 14:34

Човекът, който се смее 

  Поэзия
195 5 5

ЧОВЕКЪТ, КОЙТО СЕ СМЕЕ

 

... нали съм твърде глупав по природа, или защото много остарях,

забравям ЕГН-то си, PIN-кода – и все по-често вече съм за смях,

надеждите ми стават все по-смешни, мечтите ми излъгани – и те,

да коленича в храма – тъжен грешник, и да излизам чист като дете,

годините така ме извъртяха – със трън да влача, тръни ще смета! –

не найдох мира, нито дом и стряха, скиталец ще си тръгна от света,

 

защо бе всичко? – низи от любови, приятелства, предателства, лъжи,

нима на тяхно място идат нови? – на мен, да дишам, вече ми тежи,

спрях вече в огледало да се гледам, додеял ми е този смахнат тип! –

как – даже Господ чуди се в неведа? – да ми смени объркания чип,

трептулка ми в кандилцето елеят – и си нарамвам пътя към стоте.

На себе си аз цял живот се смея! – за да не ревна с глас като дете.

© Валери Станков Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • годините така ме извъртяха – със трън да влача, тръни ще смета! –
    не найдох мира, нито дом и стряха, скиталец ще си тръгна от света

  • Хареса ми заглавието и формата, и изпълнението: нещо като малко завещание, но не от Вийон. Съдържанието обаче не ми хареса.
  • Няма такава поезия!

    защо бе всичко? – низи от любови, приятелства, предателства, лъжи,
    нима на тяхно място идат нови? – на мен, да дишам, вече ми тежи,
  • Красива самоирония, красиви поетични обрати, лее се като поетична река!
Предложения
: ??:??