човешки суети...
човешки суети
опънати въжета
в съмнения залитат
безгрешен ли е всеки
и доволен
сит и прям и обичлив...
къде остават
всички добрини
дали под камък
някой не ги скри
или приспани
с приспивателни
в болезнено
стенаниe в изгнание
сега доброто чака...
искам да извикам
да крещя
във гърлото ми стяга
а само две сълзи
в очите преболели...
капки кръв са думите
в опъната връв от суета
всичко се променя
и изменя...
и само утрото
е нежно и красиво.
и само времето
утехата намира
когато
в две очи любов съзира...
опънати въжета
в съмнения залитат
безгрешен ли е всеки
и доволен
сит и прям и обичлив...
къде остават
всички добрини
дали под камък
някой не ги скри
или приспани
с приспивателни
в болезнено
стенаниe в изгнание
сега доброто чака...
искам да извикам
да крещя
във гърлото ми стяга
а само две сълзи
в очите преболели...
капки кръв са думите
в опъната връв от суета
всичко се променя
и изменя...
и само утрото
е нежно и красиво.
и само времето
утехата намира
когато
в две очи любов съзира...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Евгения Тодорова Всички права запазени
