Sep 17, 2006, 12:11 AM

човешки суети...

  Poetry
834 0 15
човешки суети
опънати въжета
в съмнения залитат
безгрешен ли е всеки
и доволен
сит и прям и обичлив...
къде остават
всички добрини
дали под камък
някой не ги скри
или приспани
с приспивателни
в болезнено
стенаниe в изгнание
сега доброто чака...
искам да извикам
да крещя
във гърлото ми стяга 
а само две сълзи
в очите преболели...
капки кръв са думите
в опъната връв от суета
всичко се променя
и изменя...
и само утрото
е нежно и красиво.
и само времето
утехата намира
когато
в две очи любов съзира...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....