16.04.2006 г., 20:31

Човешки свят

952 0 1

Болест е да се живее
в свят изпълнен със лъжи.
Злоба мощтно тук вилнее.
От злост и завист тук гъмжи.
И сърцата опустяват,
и душите избеляват.

Мъката е тук подслон.
Нерадост изсушава.
Гласът е вече само стон.
Любовта се задушава.
Думите са меч студен.
Ласката недъг вроден.

Справедливост - смешно нещо.
Състрадание - как не!
Тука вечно е горещо.
Адско дяволско клане.
Мъртва съвестта заспива.
Доброта - сама загива.

Надежда сива, бледна.
Вина и чест в праха.
Безнадеждност ледна
е потънала в страха.
Душите чезнат и без ден
иде и смъртта към мен.

 


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Румяна Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...