16 abr 2006, 20:31

Човешки свят 

  Poesía
649 0 1

Болест е да се живее
в свят изпълнен със лъжи.
Злоба мощтно тук вилнее.
От злост и завист тук гъмжи.
И сърцата опустяват,
и душите избеляват.

Мъката е тук подслон.
Нерадост изсушава.
Гласът е вече само стон.
Любовта се задушава.
Думите са меч студен.
Ласката недъг вроден.

Справедливост - смешно нещо.
Състрадание - как не!
Тука вечно е горещо.
Адско дяволско клане.
Мъртва съвестта заспива.
Доброта - сама загива.

Надежда сива, бледна.
Вина и чест в праха.
Безнадеждност ледна
е потънала в страха.
Душите чезнат и без ден
иде и смъртта към мен.

 


 

© Румяна Йорданова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??