28.10.2019 г., 7:54

Човешко

666 0 1

Животът е бойно поле, кървава арена.

Погледът ти или гледа напред зорко,

или гледа към душата ти сломена,

ридаеща тихо и тъй горко.

 

Фалшиви усмивки и истински сълзи –

сила и слабост, живеещи в един човек.

Мерзостта бавно пълзи ли пълзи,

вкопчваща се и в новия век.

 

Бариери слагаме и рушим нечий мечти.

Хора влюбени в суетата си навред,

изгубени в апатия изцяло, а не почти

диктуват новия ни световен ред.

 

Съревноваваме се с другите около нас,

мамим без свян, срам или пък страх.

Градим илюзии красиви час по час,

които бързо се превръщат в прах.

 

Обичаме себе си преди всеки друг,

осъждаме хорските грешки строго.

А само за колко кратко сме тук …

Даваме малко, а искаме много.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николина Барбутева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...