Човешко
Животът е бойно поле, кървава арена.
Погледът ти или гледа напред зорко,
или гледа към душата ти сломена,
ридаеща тихо и тъй горко.
Фалшиви усмивки и истински сълзи –
сила и слабост, живеещи в един човек.
Мерзостта бавно пълзи ли пълзи,
вкопчваща се и в новия век.
Бариери слагаме и рушим нечий мечти.
Хора влюбени в суетата си навред,
изгубени в апатия изцяло, а не почти
диктуват новия ни световен ред.
Съревноваваме се с другите около нас,
мамим без свян, срам или пък страх.
Градим илюзии красиви час по час,
които бързо се превръщат в прах.
Обичаме себе си преди всеки друг,
осъждаме хорските грешки строго.
А само за колко кратко сме тук …
Даваме малко, а искаме много.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Николина Барбутева Все права защищены
