Животът е бойно поле, кървава арена.

Погледът ти или гледа напред зорко,

или гледа към душата ти сломена,

ридаеща тихо и тъй горко.

Фалшиви усмивки и истински сълзи –

сила и слабост, живеещи в един човек.

Мерзостта бавно пълзи ли пълзи,

вкопчваща се и в новия век.

Бариери слагаме и рушим нечий мечти.

Хора влюбени в суетата си навред,

изгубени в апатия изцяло, а не почти

диктуват новия ни световен ред.

Съревноваваме се с другите около нас,

мамим без свян, срам или пък страх.

Градим илюзии красиви час по час,

които бързо се превръщат в прах.

Обичаме себе си преди всеки друг,

осъждаме хорските грешки строго.

А само за колко кратко сме тук …

Даваме малко, а искаме много.