21.11.2017 г., 21:30  

Чудаци

680 0 4

Поетите са от друга планета.

За тях тук няма лек.

Качат ли се веднъж във ракета,

създават един паметен век.

 

И литват далеч в небесата

да търсят обич и страст.

Но мъка им трябва в душата,

за да превземат красиво листа за нас.

 

Поетите още обичат, 

с една ръка и един химикал.

Те блуждаят в небосвода и тичат,

непрестанно към кей запустял.

 

ГЕРГАНА ОСКАР 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гергана Чолакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...