Чуден и бял еднорог
Залязваш над мен
и тази нощ
прекрасна,
когато навън играят звезди.
И щом последният слънчев лъч угасва,
политаме бавно към цветни мечти...
Забравили болката, раните, всичко,
възседнали сребърен един еднорог,
събираме сЪлзи, пролети излишно,
изплакани на заден ход.
Нервно броим всеки път часовете
до изгрева,
когато нощта
ще каже лек ден
на звездите,
а ние със теб ще замръзнем така...
дванадесетчасово,
с ръце към небето,
протегнати в гореща молитва към Бог,
да ни прати пак онзи лек за сърцето -
своя чуден и бял еднорог!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Десислава Танева Всички права запазени
