radoslava29 (Радослава Михайлова)
279 370
25.11.2007 г., 18:52 ч.

Чудеса 

  Поезия
431 0 6

Чудеса

Ти изгря като лъч,
когато надеждата беше умряла,
погали ме, като дъжд,
когато бях най-зажадняла.

Донесе ми любов във шепи,
много чиста и добра,
изтри ми мислите свирепи
и подари ми обичта.

Накара ме да се смея,
да изгубвам памет да горя,
да не спирам за любов да пея,
обич да ми ражда песента.

Накара ме да потъна
в море от нежност и мечти,
а после в тебе да се спъна
и да остана там завинаги.

Обля ме ти с обич сладка,
разсъблече всяка тайна в мен,
дали ще е вечно или кратко -
не ме интересува в този ден.

Покори ме ти на любовта,
"накара ме" на теб да се обричам:
- Обичам те! - ще изкрещя,
да разбере света, че те обичам!

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Пишеш прекрасно, Ради.
    Докосват стиховете ти.
    С много обич.
  • Благодаря ви, наистина е нещо написано с много любов, в много специален ден! Дано ви е случи и на вас такова чудо...
  • Толкова е красиво...
    Толкова е нежно...
    Поздрав за топлия стих, трогна ми сърцето!6+
  • Чудесен стих си сътворила Радослава, и навярно с помощта на любовта.
    Поздрав.
  • Хубав стих !
    Поздрав ,Радослава
  • Изкрещи го! А тези чудеса, любовта ги сътворява!
    Поздрави
Предложения
: ??:??