25.11.2007 г., 18:52 ч.

Чудеса 

  Поезия
5.0 / 3
467 0 6

Чудеса

Ти изгря като лъч,
когато надеждата беше умряла,
погали ме, като дъжд,
когато бях най-зажадняла.


Донесе ми любов във шепи,
много чиста и добра,
изтри ми мислите свирепи
и подари ми обичта.


Накара ме да се смея,
да изгубвам памет да горя,
да не спирам за любов да пея,
обич да ми ражда песента.


Накара ме да потъна
в море от нежност и мечти,
а после в тебе да се спъна
и да остана там завинаги.


Обля ме ти с обич сладка,
разсъблече всяка тайна в мен,
дали ще е вечно или кратко -
не ме интересува в този ден.


Покори ме ти на любовта,
"накара ме" на теб да се обричам:
- Обичам те! - ще изкрещя,
да разбере света, че те обичам!

© Радослава Михайлова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
  • Едно сърце. А в него нося всичко. Възторг и мъка. Радост и печал. Понякога оставям го самичко, надеж...
  • Когато ми намигна вятърът и станахме за миг приятели, усетих, че крилата е душата ми, а с него сме н...
  • С теб сме в Стария град. Маса само за двама. В ресторанта познат посетители няма. Но по масите свещи...

Още произведения »