Вратата се открехна мълчаливо.
На прага, в нощницата окъсяла
момиченце пристъпи боязливо
като добрата фея бяла.
"Ще позволиш ли да остана, мамо,
при теб в леглото ти - за малко само?!"
А върху скъпото лице блестят
две пъстри топчета и умоляват,
и даже коленцата изподрани
застиват, чакащи в молба.
"Добре, детето ми, ела!"
Прегръщам пухкавото тяло
с най-нежната ръка, която имам.
Лежи до мен главицата щастлива,
щастливо си говорят две сърца.
И, уж не вярвам в чудеса,
но чувствувам - с мене става чудо!
Кората на душата ми се пука,
горчилката на тоя ден изтича
и грабва ни сънят, и ни повлича...
© Диана Кънева Всички права запазени