Албиция (Йорданка Гецова)
145 1598
18.07.2006 г., 21:03 ч.

Чудо 

  Поезия
697 0 9
Да нагазим в жълтия зной
току през средата на лятото.
Няма път, ала дай ми ръка, не се бой,
чудото вече е станало.

Чудото някъде скрито мълчи,
но пшениците парят и ръсят позлата.
От зори синьо- пясъчна суша горчи
и се вие под жътвена болка земята.

По стърнищата боси да стъпим със вик,
да заровим в праха и вината и разума.
Още малко остана, в последния миг
да се гмурнем направо в сърцето на залеза.

Чудото чака на прага, отвън
руква в капчука таената песен...

...ще се сменят сезоните в този наш сбъднат сън
но е още далече поредната есен!

© Йорданка Гецова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Много е хубаво!Браво!
  • Много , много е хубаво!
  • Благодаря на всички и дано да сме винаги с отворени сетива за чудото което ни очаква
  • "Чудото някъде скрито мълчи,"
    ......понякога чудото ни вика,но ние се правим,че сме от "съюза на слепите и глухите".После ни е яд-естествено!!!!
  • Хубаво е!Хенри
  • Браво, Дани!
    Много е хубаво! Поздрав!
  • и есента е красива, да я дочакаме
  • Образен е стиха ти. Но, все пак на места спъва. А този пасаж

    По стърнищата боси да стъпим със вик,
    да заровим в праха и вината и разума.
    Още малко остана, в последния миг
    да се гмурнем направо в сърцето на залеза.

    много ми хареса. Поздрави, Дани.
  • "Още малко остана, в последния миг
    да се гмурнем направо в сърцето на залеза.

    Чудото чака на прага, отвън
    руква в капчука таената песен..."
    отново много хубаво!
    Браво Албиция!
Предложения
: ??:??