Jul 18, 2006, 9:03 PM

Чудо

  Poetry
868 0 9
Да нагазим в жълтия зной
току през средата на лятото.
Няма път, ала дай ми ръка, не се бой,
чудото вече е станало.

Чудото някъде скрито мълчи,
но пшениците парят и ръсят позлата.
От зори синьо- пясъчна суша горчи
и се вие под жътвена болка земята.

По стърнищата боси да стъпим със вик,
да заровим в праха и вината и разума.
Още малко остана, в последния миг
да се гмурнем направо в сърцето на залеза.

Чудото чака на прага, отвън
руква в капчука таената песен...

...ще се сменят сезоните в този наш сбъднат сън
но е още далече поредната есен!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йорданка Гецова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...