9.01.2022 г., 10:14 ч.  

Чудо 

  Поезия » Любовна, Философска
809 1 1
В искрящите слънчеви лъчи,
погалили земята да събудят,
видях в зората две очи
и си помислих, чудо.
Погледнах през прозореца в нощта,
а после нежно се усмихнах
и си спомних “най-тъмно е преди зора”,
аз знаех го, но с него не бях свикнал.
Така огледах се в тези две очи,
ръката си протегнах
и после бавно продължих
от любовта прогледнах. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Пенчев Всички права запазени

Предложения
: ??:??