Чудото "Мама"
Мама! Тя ме е мене родила!
До ден днешен съм под нейна закрила.
Тихо и кротко в кревата лежи си,
но пък из цялата къща магия вълшебна
не спира да носи!
Как време намира всичко да свърши
и то без да се мръщи?!
Готви, работи и чисти, за нула време
чудно и къщата подредила!
Може би сила не и остана... не зная.
Красива е... ужасно красива!
Очите - тъмни, дълбоки... пламък
по-силен в тях има от пламък
на горяща камина!
Косите - червена коприна.
Усмивка по-прекрасна едва ли ще видя!
Гласът и спокоен и нежен.
Ръцете - можещи всичко!
Тревожа я за всяко нещо...
мира тя няма от мене.
Въпроси задавам и денем, и нощем.
Съвет по-ценен от нейния - НЯМА!
Спомени от детството също не е
пропуснала да ми остави.
Пяла е... играла е, с часове
над мен е стояла!
За "Мама"... книга дори да напиша
пак малко ще е, за да я опиша.
30 юли - ден вълшебен, в който
чудото се появило
... а мен ме е "Мама" родила!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Анита Димитрова Всички права запазени
