5.01.2011 г., 20:37

Чуй ме!

1.9K 0 31

Приличам на заприщена река:

и камъче от бента да отрониш,

ще хукна  лудо, ще те завлека

и ако оцелееш, ще ме помниш.

 

Ако се спънеш в други две очи

или от мойте думи звук откраднеш,

за да посееш другаде мечти,

не чакай нито капчица пощада.

 

Защото не познавам ревността,

а на мига разлюбвам и отлитам...

 

Ако ме чуваш, запомни това.

И ако се решаваш, ме опитай.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • С непростимо закъснение – благодаря ти, Светла!
    Пролетно да е на чувствителното ти сърце!
  • Цялото стихо ми легна на сърцето ,но това е върха:
    "Ако се спънеш в други две очи

    или от мойте думи звук откраднеш"
  • Строга!
    Само в стиховете, Нели.
    Защото искам да съм..., но не мога.

    Когато обичам,
    душата ми става робиня.
    Бездомна и жадна, и скитаща,
    търси подслон.
    Пред тебе се спира
    и в твойте нозе коленичи.
    И ти си за нея
    и Рицар, и Дявол, и Бог...

    Благодаря и хубав уикенд!
  • Някой циник би рекъл - Ха, че то отлитането си е форма на пощада!
    Но за един влюбен, макар и кръшнал - много си строга, Водице!
  • И аз благодаря, Поете!
    Приятна вечер!

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...