voda
582 резултата
Аз още помня първите си стъпки,
когато тръгнах по незнаен път.
Тогава всяка крачка беше тръпка –
зовеше ме далечното, върхът,
пред мен врати отваряше светът. ...
когато тръгнах по незнаен път.
Тогава всяка крачка беше тръпка –
зовеше ме далечното, върхът,
пред мен врати отваряше светът. ...
4202
28
55
През мен минава пролетна река –
залива бреговете и потича,
отмива всяка горест и тъга
и път ми дава – само да обичам.
И вече виждам всички върхове, ...
залива бреговете и потича,
отмива всяка горест и тъга
и път ми дава – само да обичам.
И вече виждам всички върхове, ...
1609
21
40
Река съм аз – от изворче родена.
И път си правя, тичам към море.
Не се опитва никой да ме спре,
защото съм със сила надарена.
А ти си Връх. Издигаш се над мене. ...
И път си правя, тичам към море.
Не се опитва никой да ме спре,
защото съм със сила надарена.
А ти си Връх. Издигаш се над мене. ...
1522
14
31
Препускат ветровете из гората,
загребват алчно паднали листа.
Разлива се мелодия позната
под стъпките добри на есента.
Дърветата огъват голи клони, ...
загребват алчно паднали листа.
Разлива се мелодия позната
под стъпките добри на есента.
Дърветата огъват голи клони, ...
1356
10
25
Морето беше тъжно този ден
и сякаш искаше да го попита
защо е сам. Във погледа смутен
безмълвно се люлееха вълните.
Той чакаше. А времето напук ...
и сякаш искаше да го попита
защо е сам. Във погледа смутен
безмълвно се люлееха вълните.
Той чакаше. А времето напук ...
1822
16
31
"Колко много вода!" –
във почуда възкликна детето.
То изрече за тебе
най-точните думи, Море!
Нека търсят метафори сложни ...
във почуда възкликна детето.
То изрече за тебе
най-точните думи, Море!
Нека търсят метафори сложни ...
1355
13
25
...И замълчах.
Сърцето ми безмълвно
потрепна като гълъб наранен
и тъмна болка моя свят изпълни.
Усетих, ...
Сърцето ми безмълвно
потрепна като гълъб наранен
и тъмна болка моя свят изпълни.
Усетих, ...
1254
19
28
Не искам да се връща нищо
от миналите ми години.
Днес спомените ме разнищват
между виновна и невинна.
Неизживяното ме съди. ...
от миналите ми години.
Днес спомените ме разнищват
между виновна и невинна.
Неизживяното ме съди. ...
1406
18
31
Небе ти дадох –
да се вдигнеш в полет.
Зеници – да пронижеш хоризонт.
Ранят ли те,
от дъното на болката ...
да се вдигнеш в полет.
Зеници – да пронижеш хоризонт.
Ранят ли те,
от дъното на болката ...
1235
15
30
Пред този магазин, на тротоара,
тя идва сутрин с тръпнещо сърце.
Безименна. И в младостта си – стара.
Присяда кротко, с купичка в ръце.
Тук всички я познават и не питат ...
тя идва сутрин с тръпнещо сърце.
Безименна. И в младостта си – стара.
Присяда кротко, с купичка в ръце.
Тук всички я познават и не питат ...
1193
13
25
Видях бездомник гълъби да храни –
трохички от ръцете му кълвяха.
Душата ми отрони капка радост –
в човека и в Доброто пак повярва.
Видях момченце прашка да зарежда – ...
трохички от ръцете му кълвяха.
Душата ми отрони капка радост –
в човека и в Доброто пак повярва.
Видях момченце прашка да зарежда – ...
1474
14
25
На едно бездомно котенце
Кастрирано, с белязано ухо
и пуснато – живота си да влачи.
Крещят у мене сетивата в хор:
– Това е "добротата" на палача! ...
Кастрирано, с белязано ухо
и пуснато – живота си да влачи.
Крещят у мене сетивата в хор:
– Това е "добротата" на палача! ...
1223
11
30
От най-далечни мрачни небеса
ще слезе слънчев лъч, ще ме погали.
И, без да чакам други чудеса,
във този миг ще се почувствам цяла.
На капчици ще пада Доброта, ...
ще слезе слънчев лъч, ще ме погали.
И, без да чакам други чудеса,
във този миг ще се почувствам цяла.
На капчици ще пада Доброта, ...
1421
28
43
Момиче на дванадесет години –
не чува,
не говори...
Зла съдба!
В очите ѝ, като небето сини, ...
не чува,
не говори...
Зла съдба!
В очите ѝ, като небето сини, ...
1102
13
30
Когато миналото избледня,
а бъдещето беше безнадеждно,
дойдох в съня ти – не като жена,
а като бяла светлина и нежност.
Събуди се различен, възроден, ...
а бъдещето беше безнадеждно,
дойдох в съня ти – не като жена,
а като бяла светлина и нежност.
Събуди се различен, възроден, ...
1369
23
44
Когато го видях към мен да идва,
затичах се пътеката да чистя -
от избуяли тръни и коприва.
И радостна вълна в кръвта ми плисна.
Донесе слънце - от небета южни. ...
затичах се пътеката да чистя -
от избуяли тръни и коприва.
И радостна вълна в кръвта ми плисна.
Донесе слънце - от небета южни. ...
4537
18
31
Тази мека бяла тишина
ляга като облак на душата ми.
Тайно се промъква и в съня,
сякаш за да пререди нещата.
В сънищата всичко е възможно – ...
ляга като облак на душата ми.
Тайно се промъква и в съня,
сякаш за да пререди нещата.
В сънищата всичко е възможно – ...
2872
16
41
Най-хубавият сняг вали сега.
Спокойствие и тишина ми носи.
И като някаква добра шега,
затрупва и тревоги, и въпроси.
Пътечката ни тихо побелява, ...
Спокойствие и тишина ми носи.
И като някаква добра шега,
затрупва и тревоги, и въпроси.
Пътечката ни тихо побелява, ...
1558
22
43
Тя носи болка и лекува рани.
При всеки спира в неочакван час.
Красива е, от всекиго желана.
(Под този образ я познах и аз.)
Не я повиках. Тя сама дойде – ...
При всеки спира в неочакван час.
Красива е, от всекиго желана.
(Под този образ я познах и аз.)
Не я повиках. Тя сама дойде – ...
3672
39
59
Животът има хиляди посоки.
Една от тях за мен е начертал.
Тя може да ме отведе високо,
ако ме води моята мечта.
Небето има хиляди звезди. ...
Една от тях за мен е начертал.
Тя може да ме отведе високо,
ако ме води моята мечта.
Небето има хиляди звезди. ...
1525
12
27
Отиваш си. И малко уморена,
усмихваш ми се пак с добри очи.
Една година необикновена,
ти дните ми изпълни със мечти.
Каквото си ми дала, ще го пазя. ...
усмихваш ми се пак с добри очи.
Една година необикновена,
ти дните ми изпълни със мечти.
Каквото си ми дала, ще го пазя. ...
1947
9
31
Когато Бог ме е създавал
от светъл дух и шепа кал,
наред със всички други дарове,
и стръкче доброта ми дал.
Сега то в мене се разлиства ...
от светъл дух и шепа кал,
наред със всички други дарове,
и стръкче доброта ми дал.
Сега то в мене се разлиства ...
2058
15
33
Отидоха си птиците, останаха гнездата –
тъмнеят като рани по клони без листа.
Край тях с въздишка тиха минава само вятърът,
събужда плахи спомени за летни чудеса.
А клоните са длани, молитвено разтворени. ...
тъмнеят като рани по клони без листа.
Край тях с въздишка тиха минава само вятърът,
събужда плахи спомени за летни чудеса.
А клоните са длани, молитвено разтворени. ...
2291
9
35
Аз дойдох пак, Море. И във мрачния есенен ден
ти за мене си същото. Нищо, че плажът е празен.
Опустелият бряг е със пясък по-чист, освежен
и на моето тихо присъствие мълком се радва.
А вълните прииждат – по-волни, по-шумни сега. ...
ти за мене си същото. Нищо, че плажът е празен.
Опустелият бряг е със пясък по-чист, освежен
и на моето тихо присъствие мълком се радва.
А вълните прииждат – по-волни, по-шумни сега. ...
1864
7
34
Лозница съм – от най-добрия сорт.
Намери ме в последните години.
С мерак ме посади и чакаш горд
да вържа гроздове, да пийнеш вино;
в кръвта ти тихо да се утая, ...
Намери ме в последните години.
С мерак ме посади и чакаш горд
да вържа гроздове, да пийнеш вино;
в кръвта ти тихо да се утая, ...
1117
10
27
Ноември ме погледна с тих възторг.
Почувствах се обичана, желана.
С последното си есенно листо
превърза всичките ми стари рани.
Събудиха се мойте сетива, ...
Почувствах се обичана, желана.
С последното си есенно листо
превърза всичките ми стари рани.
Събудиха се мойте сетива, ...
4343
22
46
Тежат ми болките на този свят.
В сърцето ми тревожно резонират.
Родих се беден. Вече съм богат –
със всичко, от което се умира.
И давя се в море от вечен гняв. ...
В сърцето ми тревожно резонират.
Родих се беден. Вече съм богат –
със всичко, от което се умира.
И давя се в море от вечен гняв. ...
1845
17
37
Не ми се пише есенна поезия
Tiziana – Н.А.
Не всички птици отлетяха.
Не всички слънчеви лъчи
зад облаци се разпиляха... ...
Tiziana – Н.А.
Не всички птици отлетяха.
Не всички слънчеви лъчи
зад облаци се разпиляха... ...
1635
4
25
Този дъжд закъсня. А земята отдавна го чака –
със напукани пръсти крепи и цветя, и треви.
Но смили се ноември – с два облака тихо заплака.
Цяла нощ по стъклата ми бисерни сълзи реди.
Топла влага преля във сърцето ми – чакащо, жадно. ...
със напукани пръсти крепи и цветя, и треви.
Но смили се ноември – с два облака тихо заплака.
Цяла нощ по стъклата ми бисерни сълзи реди.
Топла влага преля във сърцето ми – чакащо, жадно. ...
1108
10
26
Отнякъде дойде – съвсем незнайна.
На гръб понесла тонове вина.
Завинаги изгонена от Рая,
прокълната, дамгосана жена.
Замерват я със думи – като камъни. ...
На гръб понесла тонове вина.
Завинаги изгонена от Рая,
прокълната, дамгосана жена.
Замерват я със думи – като камъни. ...
1798
7
25
Не са ни пречка време и пространства –
(това са относителни неща).
Обичам те. И чувствата ми странстват –
към теб вървя през болка и през рани.
Безмълвно боледува любовта. ...
(това са относителни неща).
Обичам те. И чувствата ми странстват –
към теб вървя през болка и през рани.
Безмълвно боледува любовта. ...
1296
11
29
Внезапен изстрел –
в точната мишена.
(Аз знаех, че отдавна ме следиш.)
Издебна ме,
видя ме повалена. ...
в точната мишена.
(Аз знаех, че отдавна ме следиш.)
Издебна ме,
видя ме повалена. ...
1507
12
35
Обичам слънчевите клади
и тръгвам още от зори.
Край мене цветни листопади
ми шепнат думички добри.
Събирам ги и ги записвам – ...
и тръгвам още от зори.
Край мене цветни листопади
ми шепнат думички добри.
Събирам ги и ги записвам – ...
1192
6
21
( На алпинистите)
Този връх е висок, най -висок.
Ти реши да ти бъде Голгота,
та да види отгоре и Бог
как минаваш със щурм през живота. ...
Този връх е висок, най -висок.
Ти реши да ти бъде Голгота,
та да види отгоре и Бог
как минаваш със щурм през живота. ...
1778
10
26
Есен - като шарена калинка,
тихо до прозореца ми спря.
Смигна ми и мълком ме повика –
да започнем весела игра.
Сякаш беше взела от Дъгата ...
тихо до прозореца ми спря.
Смигна ми и мълком ме повика –
да започнем весела игра.
Сякаш беше взела от Дъгата ...
1318
1
20
Това небе изгрява и за мен.
За миг поисках да го имам цялото.
И тръгнах да посрещна моя ден,
а всъщност съм вървяла към началото.
Защото там, до синята черта, ...
За миг поисках да го имам цялото.
И тръгнах да посрещна моя ден,
а всъщност съм вървяла към началото.
Защото там, до синята черта, ...
1313
3
24
Ти идваш в есента ми. Невъзможен.
И всичките отминали лета
те гледат и ревниво, и тревожно
как ти у мен събуждаш любовта.
Защото никой нямаше сърцето ти, ...
И всичките отминали лета
те гледат и ревниво, и тревожно
как ти у мен събуждаш любовта.
Защото никой нямаше сърцето ти, ...
1103
8
24
Не те проклех. Сърцето ми самò
изрече клетва и в тъга потъна.
Поплаках над последното писмо,
внимателно на четири го сгънах.
Сълзите ми попило, ще мълчи. ...
изрече клетва и в тъга потъна.
Поплаках над последното писмо,
внимателно на четири го сгънах.
Сълзите ми попило, ще мълчи. ...
1715
12
23
По разказа "Неда" – Йорданка Андреева
Откосите полягаха в нозете му.
Ухаеше на млада детелина.
Но беше вече пладне, той усети,
че трябва да поспре, да си почине. ...
Откосите полягаха в нозете му.
Ухаеше на млада детелина.
Но беше вече пладне, той усети,
че трябва да поспре, да си почине. ...
997
6
12
Лятото за път се стяга –
махам му с ръка
и в сърцето ми поляга
някаква тъга.
Догодина ще се върне ...
махам му с ръка
и в сърцето ми поляга
някаква тъга.
Догодина ще се върне ...
938
6
20
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
