29.09.2018 г., 1:34

Чуй премълчаните думи

629 0 1

Не се оставяй да те заблудя,

не се оставяй да те заблуди лицето ми фалшиво,

защото аз се крия за маска - хиляди маски, които

се страхувам да сваля, които са лъжливи до една.

Навярно ти изглеждам, защитена, безкрайно уверена,

небрежно хладнокръвна и сякаш всичко е под мой контрол.

Но не ми вярвай, погледът създавам и лицето ми изглежда спокойно ,

но то е моята маска измамна  и безлична.

Зад нея се крие самодоволство,зад нея се таят ,тревога страх и самота.

Потулени дълбоко не искам да ги споделя.Помисля ли за тях ме обзема 

слабостта и отчаяно си слагам маска спотайвам се зад нея 

студена, претенциозна фасада, която на преструвки ме учи.

Това е моята надежда. Знам това е. Сигурно се питаш? Коя съм аз?

Познаваш ме отлично, защото аз съм в ролята на всеки срещнат и 

не обичам да се крия искам да съм човек неподправен и открит 

изречението аз съм крие моята самоличност и това съм аз!!!

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ina Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....