Sep 29, 2018, 1:34 AM

Чуй премълчаните думи

  Poetry
628 0 1

Не се оставяй да те заблудя,

не се оставяй да те заблуди лицето ми фалшиво,

защото аз се крия за маска - хиляди маски, които

се страхувам да сваля, които са лъжливи до една.

Навярно ти изглеждам, защитена, безкрайно уверена,

небрежно хладнокръвна и сякаш всичко е под мой контрол.

Но не ми вярвай, погледът създавам и лицето ми изглежда спокойно ,

но то е моята маска измамна  и безлична.

Зад нея се крие самодоволство,зад нея се таят ,тревога страх и самота.

Потулени дълбоко не искам да ги споделя.Помисля ли за тях ме обзема 

слабостта и отчаяно си слагам маска спотайвам се зад нея 

студена, претенциозна фасада, която на преструвки ме учи.

Това е моята надежда. Знам това е. Сигурно се питаш? Коя съм аз?

Познаваш ме отлично, защото аз съм в ролята на всеки срещнат и 

не обичам да се крия искам да съм човек неподправен и открит 

изречението аз съм крие моята самоличност и това съм аз!!!

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ina Nikolova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...