Чуй, сърце, спри с тези кървави сълзи да плачеш.
Спри - по-малко убиваш ме всеки миг.
Остави я, сърце, тя с друг е някъде щастлива.
Тя с него смее се, него обича и назад вече не ще погледне.
Спри да плачеш и в гърдите глътка въздух ми пусни!
Не мъчи ме вече, върни усмивката по лицето ми,
върни силата в ръцете ми, остави очите на друга да се радват.
Спри да страдаш, светът има нужда от нас,
а твойта глупост ни убива. Това беше в мен -
това разумът крещеше на сърцето ми.
Сега разумът в небето е, погубен е, завинаги...
А сърцето спряло е, и в гърдите на един огромен труп, ...