Maistora_190 (А С П)
1 0
20.03.2008 г., 19:27 ч.

Чуй, сърце 

  Поезия » Оди и поеми
836 0 2
  • Чуй, сърце, спри с тези кървави сълзи да плачеш.
    Спри - по-малко убиваш ме всеки миг.
    Остави я, сърце, тя с друг е някъде щастлива.
    Тя с него смее се, него обича и назад вече не ще погледне.
    Спри да плачеш и в гърдите глътка въздух ми пусни!
    Не мъчи ме вече, върни усмивката по лицето ми,
    върни силата в ръцете ми, остави очите на друга да се радват.
    Спри да страдаш, светът има нужда от нас,
    а твойта глупост ни убива. Това беше в мен -
    това разумът крещеше на сърцето ми.
    Сега разумът в небето е, погубен е, завинаги...
    А сърцето спряло е, и в гърдите на един огромен труп,
    заедно с него превръща се в земя.
    А разумът отвисоко гледа, но вече тихичко мълви:                            
  •  "Поне вече не го боли..."

© А С П Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??