22.02.2009 г., 14:08

Чуждите мъже

1.4K 0 9

Моята луна е все наполовина
(любовта на всеки мъж  с друга я деля)!
Силна съм за кратко, но губя сила,
защото смазва ме пареща вина.

 

Вина, че нощем аз крада чужди ласки

и времето за обич им отнемам!

Вина, че пред други слагам маски

и пред тях вината не искам да поемам!

 

Съжалявам техните съпруги,

сякаш с нокти разкъсвам техните сърца!

Често питала съм се как се чувстват всички други

и как заспиват техните деца!

 

И ти си един от тях - от чуждите мъже,

в който открих любов гореща!

Хайде, обеси ме! Ето ти въже!

Виновна съм, че моята любов е грешна!

 

Да бъда твоя - никога няма да се случи,

защото много хора ще бъдат наранени.

Затова от грешките си да се получим,

че чуждите мъже са забранени!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ванеса Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • когато ...дойде истинският...тогава е пълнолуние...
    но този стих е прекрасен...нищо, че е тъжен.
    с обич, Ванеса.
  • Благодаря!Честита Баба Марта и на вас приятели
  • Не мила не е по физическо.Часът по Работа с компютър във фирма ме вдъхнови аххах
  • Да не те вдъхнови часът по физическо
    Браво, мила!Много добре си се справила!
    Много цун и гуш
  • Много добре,дори отлично си го казала!!!
    Поздрав и прегръдка за стиха!!!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...