27.08.2007 г., 13:29

Чувства

867 0 0
Сърцето е тъжно, очите иронично се смеят.
Душата скърби.
Усмивката - изкуствена, от страх умира.
Ръцете треперят, когато я докосва.
Краката изтръпват и се превръщат в ледени клонки.
Всичко умира.
Чува я.
Вижда само нея.
Тя е тъй прекрасна.
Нежна, сякаш роза докосва със своите листа сърцето.
И все пак реална.
Тя стои там и те чака.
Мисли за теб!
Ти се страхуваш!
Приближаваш  се и всичко потъва в мрак.
Тогава прожекторът светва, виждаш я на сцената.
По лицето ти се изписва обич!
Болката затихва, но ти знаеш, че я има.
Само тя може да затвори раната.
Но никой не знае как.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Деница Иванова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....