Сърцето е тъжно, очите иронично се смеят.
Душата скърби.
Усмивката - изкуствена, от страх умира.
Ръцете треперят, когато я докосва.
Краката изтръпват и се превръщат в ледени клонки.
Всичко умира.
Чува я.
Вижда само нея.
Тя е тъй прекрасна.
Нежна, сякаш роза докосва със своите листа сърцето.
И все пак реална.
Тя стои там и те чака. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up