Чувства

Сякаш нямам сили да призная

как чувства красиви ме грабват.

А пулсът на сърцето ми задавено

тича с тях до забрава.

Пленени от едно пропускане,

понесени като водопад в нощта,

тръгват да догонят с мен

на времето мига.

А нощта безпаметна се мята,

блеснала, светла като ден.

Във властна дреха облечена,

минава тихо покрай мен.

От вените ми всмуква сила

с дъх на нежен аромат.

И как да не призная,

че съм щастлива на този свят!

И танца на думите започват

в чуден ритъм да трептят.

Пленени от едно пропускане,

в мене те горят.