Чувства
542
0
0
Чувства
Сякаш нямам сили да призная
как чувства красиви ме грабват.
А пулсът на сърцето ми задавено
тича с тях до забрава.
Пленени от едно пропускане,
понесени като водопад в нощта,
тръгват да догонят с мен
на времето мига.
А нощта безпаметна се мята,
блеснала, светла като ден.
Във властна дреха облечена,
минава тихо покрай мен.
От вените ми всмуква сила
с дъх на нежен аромат.
И как да не призная,
че съм щастлива на този свят!
И танца на думите започват
в чуден ритъм да трептят.
Пленени от едно пропускане,
в мене те горят.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Всички права запазени
