Очите ти търсят , устните парят , но ти бе моят спасител.
Името ти - сладко и солено , запомних го , когато ми го даде на прозореца лед в който бе написано ,, помни мойте устни и споменът за мен.
Потънах в мисли , любовта ме зове , вървя и гоня из морския бриз силуета ти...
Безгранична е любовта ми.
Заведи ме там където си ти?
Някъде на северозапад...
Вярвам в истинското...
Докоснах те , почуствах те как се умотавам около теб , но аз съм твоя и ти си мой...
© Десислава Танева Всички права запазени