18.03.2022 г., 10:57

Чувствен миг

1.6K 1 4

Виждам те – от обич разцъфтяла

в утринната бяла светлина,

пролет, тъй красива, оживяла

в чудодейна приказна страна!

 

И смехът на слънчево момиче

стопля в миг света около мен,

а сърцето тихичко изрича

стих след стих, от тебе вдъхновен!

 

Запленен, светът добър усеща,

че е друг, с усмивка на уста!

Чувствен миг!... Дихание горещо!

Нежен повей – лъх на любовта! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© МАРИАН КРЪСТЕВ Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...