2.03.2010 г., 22:42

Чувство

1.2K 0 4



Пътека. Тихо, неприсъщо.

Сняг, във длани навалял.

Истина, преливаща във мълния.

Полъх от желание отлетяло.

Светлина, угасваща във въздуха

и аромат на спомен потъмнял.

Сенки, пълнещи гърдите с вдишване.

Искане, преди да се роди умряло.

Тъмнина. Пътека. Мислите ми.

Вятър със съдбите си играл.

И разпръсквал, и рушил безименното,

и те приютявал, и мечтал.




Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Михалева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...