Пътека. Тихо, неприсъщо.
Сняг, във длани навалял.
Истина, преливаща във мълния.
Полъх от желание отлетяло.
Светлина, угасваща във въздуха
и аромат на спомен потъмнял.
Сенки, пълнещи гърдите с вдишване.
Искане, преди да се роди умряло.
Тъмнина. Пътека. Мислите ми.
Вятър със съдбите си играл.
И разпръсквал, и рушил безименното,
и те приютявал, и мечтал.
© Александра Михалева Все права защищены