Чувство...
Повярвай ми, не мога да направя нищо
за да спра това чувство в мен.
Умът ми е превзело
и душата ми погубило.
И думите загубиха значение,
и смехът ми си отиде...
Това чувство вътре в мен
ме кара само за теб да мисля ден след ден.
Затварям очи - виждам само теб.
Отварям уста - говоря само за теб.
Болка и тъга -
това ли е живота и света...
Защо погуби моята душа?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Николова Всички права запазени
