Горчат годините върху небцето,
солен е ремъкът на вечната ни раница,
но слънцето, пчелата и момчето
залъгват своя глад със циганската баница.
По мазните трохи на хляба
Червеното и бялото потичат…
кого ли ще нахранят
обичащите, с обичта си да обичат!
© Георги Динински Всички права запазени