Циганска зима
Повлякоха снега си студовете,
завихриха дантели снежен прах.
С висулки – обеци в отблясък леден
накичиха стрехите със замах.
Разнежената зима се облече
в прииждащо сребро и засия.
На гривната ѝ пропълзяла, спеше
замръзнала река – като змия.
В короната ѝ светеха въздишки
и есенни сълзи от листопад.
В косите ѝ, заплетени и рижи,
се криеха мъниста остър хлад.
И вихър вкочаняващ – верен рицар,
я завъртя в стремглав, замайващ танц.
Тя се усмихваше, но с хладна мисъл
очите й блестяха в черен гланц.
Развяла шал с ресни на пищни туфи
от снежен пух и вгледана в леда,
с отворени очи, Скръбта сънува
на циганското лято любовта.
6.10.2019
https://www.youtube.com/watch?v=j_8xjzF9TYM
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мария Димитрова Всички права запазени
