8.12.2009 г., 12:52 ч.

Цигански напеви 

  Поезия » Друга
1344 0 11

Джелем, джелем лунгоне дроменса,

маладилем бахтале роменса.

Пребродил съм аз пътища безкрайни,

там срещал съм и цигани щастливи.

От тях научих святата им тайна –

свободни да са, докато са живи.

Ай, ромале, ай, чявале!

 

Без пола съм и без риза –

нане цоха, нане гад.

Как душата ми прегриза

вълчият озъбен свят!

 

Татко моят сутеньор е –

вкъщи чакат пет гърла.

Мама гледа ме отгоре,

все послушна съм била.

 

Обеци дали ще имам?

На дванайсет съм почти.

Иде гладна ледна зима,

нямам право на мечти.

 

С цветето за теб се кича,

любовта ми пее то.

На това ли ти приличам:

мъртво есенно листо?

 

Магистрална съм награда,

всеки ми е господар.

Умори се твоя Рада...

Ножът с теб ли е, Зобар?

 

Джелем, джелем лунгоне дроменса,

маладилем бахтале роменса.

Къде сте днес, о, цигани щастливи?

Изтлява пъстроцветната ви стряха.

А пътят пак безкраен се извива –

чедата му не са, каквито бяха...

Ай, ромале, ай, чявале!

© Аноним Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??