Циганско лято
Есента заплака тихо
със прашинка,
мушнала се в дисковете,
разтопени
от натискането
по завои
на спирачките на
сурналата се
надолу
в дивото
кола…
Спрях встрани и се загледах
Във листата,
Оцветени от ръката
На безсъния художник,
Който с четка от
Усмивки,
Партита,
Събори
И концерти,
Изневери,
Ябълки,
Раздори,
Радост,
Тленност,
Порив волен и
Безкрайно нощна нежност,
Разпилява отражения на сънища
В короните на тази сраснала се с времето гора…
Есен…
Пей с шума на вкълващите кални семена,
Сей живот с дъха на гонещия заешка следа.
Отнеси хабера ни към тропика с летящи щъркови ята…
Да ни пратят
СПЕШНО!!!
жар от вулкани
За зареждане на печките ни вèчерни,
Пръснати по къщите, задрямали
В стаите на нощните села.
Да танцуваме край тях
Пияни
За пред
Края на
Света…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боромир Всички права запазени
