Циганско лято
Есента заплака тихо
със прашинка,
мушнала се в дисковете,
разтопени
от натискането
по завои
на спирачките на
сурналата се
надолу
в дивото
кола…
Спрях встрани и се загледах
Във листата,
Оцветени от ръката
На безсъния художник,
Който с четка от
Усмивки,
Партита,
Събори
И концерти,
Изневери,
Ябълки,
Раздори,
Радост,
Тленност,
Порив волен и
Безкрайно нощна нежност,
Разпилява отражения на сънища
В короните на тази сраснала се с времето гора…
Есен…
Пей с шума на вкълващите кални семена,
Сей живот с дъха на гонещия заешка следа.
Отнеси хабера ни към тропика с летящи щъркови ята…
Да ни пратят
СПЕШНО!!!
жар от вулкани
За зареждане на печките ни вèчерни,
Пръснати по къщите, задрямали
В стаите на нощните села.
Да танцуваме край тях
Пияни
За пред
Края на
Света…
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Боромир Все права защищены
