Паля. Димът леко разпространява се,
тя от мириса - упоява се.
"Дръпка две-три, няма те, нали...
истина е, ама дали...?
Болка в очите, трепне, ехти,
недей си тръгва, стой, поспри.
Цигара наполовина,
само част от секундата мина,
сърце от болка умира,
но да обича, не спира.
Димът изчезва, вече го няма,
поне и болката да я бе взел в замяна.
За една цигара време,
нека пак оплача болката по тебе."
© Елизабет Чолакова Всички права запазени