Цигарен дим
Стоя и пуша на балкона,
цигарата ужасно ми горчи.
Сълза, дори, не ще отроня,
макар жестоко да боли.
Не ще проклинам и ругая
и силна съм, ще продължа.
За болката сама си зная,
ще дойде с мен и щом умра.
Стоя и пуша на балкона,
студено е, вали...
мъглата скрива спомена,
цигарения дим ме просълзи.
Не са от мъка сълзите,
виновен е само димът.
Аз не страдам, просто очите
сами успяха да се насълзят.
А спомена е там, в мъглата,
той чужд е, не е мой,
Аз просто пуша в тъмнината,
студено е, вали порой...
Дали поредната цигара
ужасно пак ще загорчи
или димът тогава
ще скрие моите сълзи.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Екатерина Банска Всички права запазени
Жалко, че той никога не помага болката да спре..
