Цигарен дим

Poetry

3.8K 0 28

Стоя и пуша на балкона,

цигарата ужасно ми горчи.

Сълза, дори, не ще отроня,

макар жестоко да боли.

Не ще проклинам и ругая

и силна съм, ще продължа.

За болката сама си зная,

ще дойде с мен и щом умра.

Стоя и пуша на балкона,

студено е, вали...

мъглата скрива спомена,

цигарения дим ме просълзи.

Не са от мъка сълзите,

виновен е само димът.

Аз не страдам, просто очите

сами успяха да се насълзят.

А спомена е там, в мъглата,

той чужд е, не е мой,

Аз просто пуша в тъмнината,

студено е, вали порой...

Дали поредната цигара

ужасно пак ще загорчи

или димът тогава

ще скрие моите сълзи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

cucinka (Цвети Харизанова)

Това... Написала си го толкова живо, думите са толкова силни и изпълнени с чувства, отразяващи моите собствени точно в този момент. Благодаря ти и ти пожелавам успех. Шест от мен.

2015-04-03T19:17:03+03:00
Стъпката (Диньо)

много хубаво и живо

2008-01-16T00:56:58+02:00
Carissima (Мартина)

Много пъти съм се давела в цигарения дим Жалко, че той никога не помага болката да спре..

2006-12-15T18:53:01+02:00
Lanfear (Емма)

Е, тук останах без думи

2006-07-10T00:52:58+03:00
Етчи (Анета Саманлиева)

о , извинете ме , без да искам казах неистина . Не го качих в сайта защото бе четвърти по ред , а нали може на ден по три !!!!! Извинявам се
Нищо , на 23 ще го кача .

2006-06-22T01:52:15+03:00