катебате (Екатерина Банска)
33 1250
Jun 13, 2006, 3:34 PM

Цигарен дим 

  Poetry
3530 0 28

Стоя и пуша на балкона,

цигарата ужасно ми горчи.

Сълза, дори, не ще отроня,

макар жестоко да боли.

Не ще проклинам и ругая

и силна съм, ще продължа.

За болката сама си зная,

ще дойде с мен и щом умра.

Стоя и пуша на балкона,

студено е, вали...

мъглата скрива спомена,

цигарения дим ме просълзи.

Не са от мъка сълзите,

виновен е само димът.

Аз не страдам, просто очите

сами успяха да се насълзят.

А спомена е там, в мъглата,

той чужд е, не е мой,

Аз просто пуша в тъмнината,

студено е, вали порой...

Дали поредната цигара

ужасно пак ще загорчи

или димът тогава

ще скрие моите сълзи.

© Екатерина Банска All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Това... Написала си го толкова живо, думите са толкова силни и изпълнени с чувства, отразяващи моите собствени точно в този момент. Благодаря ти и ти пожелавам успех. Шест от мен.
  • много хубаво и живо
  • Много пъти съм се давела в цигарения дим Жалко, че той никога не помага болката да спре..
  • Е, тук останах без думи
  • о , извинете ме , без да искам казах неистина . Не го качих в сайта защото бе четвърти по ред , а нали може на ден по три !!!!! Извинявам се
    Нищо , на 23 ще го кача .
  • Благодаря на всички!
  • Много хубав стих .
    Чувствам го близък .
    Разбирам те и ще ти кажа защо. Може би преди десетина минути /Не съм сигурна във времето /качих мой стих с подобна тема . Казвам го за да не се учуди някой на съвпадението .
    А сега докато ти гледам творбите попадам на тази . Съдба .
  • Нямам какво да кажа повече!Наистина ти се отдава да пишеш.И то с много силни думи и чувства./6/
  • Здравей, исках да ти кажа че зная какъв е вкуса на среднощните цигари. Но всъщност повече горчи от самотата. А стихът ти ме върна в моите самотни мигове преживяни отдавна. Поздрави!
  • Браво и от мен!
    Хубав стих...иде от сърцето!
  • Кате, дали само пушиш в тъмнината или нещо ти тежи, ти знаеш. А аз знам, че стихотворението е с външна форма и вътрешно съдържание. Браво, Кате...
  • Ти не страдаш, просто очите...
    са огледало на времето вън.
    Валят сълзите от болка самите
    падащи птички се реят на сън...

    Чудесна си!
  • браво и от мене 6
  • Поздравче, Кате! Харесва ми стиха ти! Браво!
  • с цигарите се оправдаваме
  • Страхотен стих! Поздравления! Много е истински!
  • Милена,Миро и Сияна-благодаря!
  • И аз те поздравявам!Хареса ми!
  • хубав стих.не се отчдиваи!6
  • МНОГО МИ ХАРЕСА.ПОЗДРАВЯВАМ ТЕ!
  • Романтик,щастлива останах от коментара ти!
  • Чудесно е, Кате!!!
  • Благодаря на Румяна и Вероника!
  • Към Мойсей:
    Не ти на гости си на Феб,
    не знаеш къде му е гостната.
    Той посещава теб,
    тогава става доста сложно.
    Защото неочакван е понякога,
    понякога го чакаш вечно,
    но винаги в отплата
    ти подарява само нежност.
  • На Кети,Ванда и Танита благодаря от сърце!
  • И тъжното ти стихотворение ми хареса.

  • Видях те да стоиш сама
    в рамката на тъмния прозорец-
    до вчера беше ми жена:
    отхвърли ме, че бил съм царедворец.

    А аз съм влюбен в теб
    и вечер в сянката заставам-
    на гости съм така на Феб
    и любовта ни тайно преживявам.

    Разбирам, че и ти си тъжна
    и сигурно чрез спомена си с мен-
    кориш се, казваш, че си длъжна
    да срещаме взаимно всеки ден.

    Една преграда само ни дели
    и онзи страх от тъмнината,
    а искаме да сме като преди,
    когато носехме в сърцата светлината.

    В очите ти напира мъка-
    не мога да си спра сълзите:
    един до друг, но вече в разлъка,
    а тя гаси лъчите в очите.

    Аз знам, не си ми чужда-
    стоя и питам се какво да правя:
    да бъда с тебе имам нужда
    и няма как да те забравя.
  • Благодаря ти!
Random works
: ??:??