Цигара след цигара паля,
а тя изгаря сякаш в миг,
само пушекът от нея остава
като спомен от прочетен стих.
Спомен от среща някъде, случайна,
с отшумяващ звук на влак,
някъде на гара крайна
връщам се задъхан пак.
Не обичам и дори го крия,
но често пиша аз за теб,
ти си моята муза, любима,
за теб е и този стихоплет.
Цигарата ми пак догаря,
в пепел превърна се тя,
само пушекът от нея остава,
като спомен от любовта.
Сив и плътен,
чак съзнанието пробива
и остава като тътен
в душата ми прогнива.

09.06.2013 г.
Р.Х.