29.12.2007 г., 13:00

Цикъл за моята колежка

1.2K 0 5
Двуличник

Скъпа колежке, с голяма бока ти пиша,
защо хората си правят толкова труд за този театър!
От превземки: как да ме спечелят, вече трудно дишам.
Аз мога да го отмина, но забелязва го душата.

И същите тези хора искат да бъда с тях приятел.
Какво си мислите, че доверие с пари се купува.
Грешка. Отивам си, достатъчно съм препатил.
Така е, много ти идва ,брат, недей умува.

Може да съм бедничък, вярно, и за това ме боли.
Но поне свикнах сам с живота да се боря.
Паднал си в яма - трудно се измъква, нали?
Трябва ти малко по-здрава воля.

Не ми забелязвай, колежке, че съм малко ядосан.
Моите празници са винаги достатъчно тъжни.
Но по-добре напръскан с отрова, отколкото маносан.
Не обичам двуличниците. Толкова е мръсно.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Явор Перфанов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И аз ги мразя. Затова си обичам моя свят, той си е само мой и люляковата си самота...
  • Стихотворението е много хубаво, но колежката ти е много глупава. Как работиш с такъв човек? Аз на твое място щах да сменя планетата, не само работата./ Това беше шега /
  • Вярно,трудно се излиза от ямата,ама после ти е хубаво,пък и си имаш едно наум-друг път да не минаваш пак оттам!Весели празници!
  • Едва ли двуличник?!Поздрав и от мен!
  • Двуличници???
    Хората сме многоличностни и за това интересни!
    Хубав стих!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...