29 dic 2007, 13:00

Цикъл за моята колежка

  Poesía » Civil
1.2K 0 5
Двуличник

Скъпа колежке, с голяма бока ти пиша,
защо хората си правят толкова труд за този театър!
От превземки: как да ме спечелят, вече трудно дишам.
Аз мога да го отмина, но забелязва го душата.

И същите тези хора искат да бъда с тях приятел.
Какво си мислите, че доверие с пари се купува.
Грешка. Отивам си, достатъчно съм препатил.
Така е, много ти идва ,брат, недей умува.

Може да съм бедничък, вярно, и за това ме боли.
Но поне свикнах сам с живота да се боря.
Паднал си в яма - трудно се измъква, нали?
Трябва ти малко по-здрава воля.

Не ми забелязвай, колежке, че съм малко ядосан.
Моите празници са винаги достатъчно тъжни.
Но по-добре напръскан с отрова, отколкото маносан.
Не обичам двуличниците. Толкова е мръсно.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Явор Перфанов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И аз ги мразя. Затова си обичам моя свят, той си е само мой и люляковата си самота...
  • Стихотворението е много хубаво, но колежката ти е много глупава. Как работиш с такъв човек? Аз на твое място щах да сменя планетата, не само работата./ Това беше шега /
  • Вярно,трудно се излиза от ямата,ама после ти е хубаво,пък и си имаш едно наум-друг път да не минаваш пак оттам!Весели празници!
  • Едва ли двуличник?!Поздрав и от мен!
  • Двуличници???
    Хората сме многоличностни и за това интересни!
    Хубав стих!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...