18.03.2012 г., 13:09

Цингареска

986 0 20

ЦИНГАРЕСКА

 

 

Нощ.

И кон.

И чаша вино.

Циганска китара.

Тънка риза от коприна.

Огън да догаря.

 

Устни – роза.

Черни вежди.

И луна двурога.

Сляпа обич без надежда –

кой целува огън?

 

Суха билка тихо шушне.

Влажни черни къдри.

Знойни думи в нощ задушна.

Лудите са мъдри.

 

Луда орис – дни броени

жарка младост трае.

Утре няма да е с мене.

Утре ще е краят.

 

Нощ.

И нож.

И кон.

И вино.

Беше кратък здрачът.

Бяла жар отдавна стине.

Зиловете плачат.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • http://www.youtube.com/watch?v=EBZL86nAMnM
  • Мелодично и ритмично, и наистина напомня дайре.
    Съгласна с Нелсан, че нашите роми "не звучат" по този начин( не и в моята представа за тях)
  • Поради лични причини обикновено избягвам да аплодирам произведения за братята - роми, но това специално ми допадна. Така както си ги описал обаче, си представям испанските цигани, или италианските, нашите нещо не ми се вместват в тази картина. Поздрави!
  • http://www.facebook.com/photo.php?fbid=332537746768640&set=a.123572577665159.13105.100000372510084&type=3&theater
    Това е картината "Отгледана от вятъра" на Александрина Караджова- Акриста. Нека бъде поздрав за теб!
  • Малка нощна музика...за орган и звезди.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...