1.05.2009 г., 14:53

ЦСКА

2.5K 0 8

 

ЦСКА

 

Ще ви разкажа приказка една

за отбора най-велик в нашата страна.

Създаден под червена звезда

да бъде най-добрия в света.

 

Годината била е четиридесет и осма,

оттогава навъртяха се цели шестдесет.

Отбор от бедни български мъже,

достигнали до звездни върхове.

 

Години на блясък и слава

за нашия тим непобедим.

Започваха на сгурията в „Красна поляна" плахо,

а завършваха на „Армията" със злато.

 

Цяла плеяда от червени звезди

правеха реалност от нашите мечти.

Не един или два европейски тим

побеждавахме с воински стил непоклатим.

 

По моите стъпки върви и сина ми

с чувства взаимозаменими,

закърмен с тази нелека съдба -

ЦСКА, ЦСКА - всичко започва и свършва така.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гри Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Ето го и Левскарчето ни . Най-много ми харесва в Левски това, че са играли по времето на фашизма и никога не са се кланяли на мафията. Предпочитали са смъртта, в името на справедливостта. Сега дали ЦСКА е създаден от комунисти, не знам и не мога да го коментирам, но всеки отбор води своето начало отнякъде.

    За стихотворението имаш 6 от мен. И преди и сега, истината е ЦСКА!!! Това е нашата истина, ние сме най-добрите.
  • Браво за стихотворението,НО цска е създаден от комунисти,колкото и да отричате хахаха :D
  • Червени богове,цяла страна пред вас на колене...ЦСКА
  • Това ми звучи като някакъв комунистически пасквил. Но за феновете на този отбор може би е по-иначе...
  • Макар че съм от Левски стихотворението много ми харесва.Поздрав

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...