Не знам аз дали на психиатър си ходилá,
но когат и да отидеш, няма да си подранила.
Знам аз, Цвети, че не си напълно откачила,
а просто, по случайност 10 кафета си изпила.
Когато с утро иде светлината,
Цвета броди с алхимици в тъмнината.
Днес я срещна Кристоф и я заговори,
тя горката все за хелий му говори.
Цветито солетките си пали,
но котараци съмнителни не гали.
Майка й я пита: Днес закусва ли, бе Цвета,
а тя през туй време с химикали хората утрепа.
Хваща здраво епруветки с ръце
и лекичко потрепва нейното сърце.
Наблюдава зорко кобалт и варовик,
нищо не убягва от нейний орлов поглед.
"Аз съм мацка земен дар -
на науката съм градинар!"