20.10.2017 г., 8:26

Цвета

962 0 0

Не знам аз дали на психиатър си ходилá,
но когат и да отидеш, няма да си подранила.
Знам аз, Цвети, че не си напълно откачила,
а просто, по случайност 10 кафета си изпила.
Когато с утро иде светлината,
Цвета броди с алхимици в тъмнината.
Днес я срещна Кристоф и я заговори,
тя горката все за хелий му говори.
Цветито солетките си пали,
но котараци съмнителни не гали.
Майка й я пита: Днес закусва ли, бе Цвета,
а тя през туй време с химикали хората утрепа.
Хваща здраво епруветки с ръце
и лекичко потрепва нейното сърце.
Наблюдава зорко кобалт и варовик,
нищо не убягва от нейний орлов поглед.
"Аз съм мацка земен дар -
на науката съм градинар!"

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

С най-искрени чувства на моята добра приятелка Цвета. Благодаря ти, че си толкова луд и уникален човек!

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...