Цветенце
ЦВЕТЕНЦЕ
Видях те аз сред всичките цветя,
ти беше силна, ярка.
Ти беше от стотиците една,
макар да беше във ваза малка.
С цветовете си попиваше лъчи,
подпряна на стъбло кокетно.
Цветовете бяха твоите очи,
с който ме видя перфектно.
Вятърът развя ти цветовете,
сякаш да ми кимнеш ти.
Тогава аз видях си плодовете
на моите мънички мечти.
Приближих до теб и в ръка те взех,
бях нежен, внимателен и лекичко нелеп.
Всеки чудеше се аз какво направих,
но аз знаех, любов, че взимам теб.
И всеки ден говорих аз на цвете,
а то навеждаше се, щом ме няма.
Прибирах ли се, почваше да свети
и знаех, че сме само двама.
И не увяхна ти за близо година,
и никой не ми вярваше в това.
Но с любов цвете не умира,
и лекуваш го с нежната отрова.
И още цветовете ти ме греят,
и още кимаш ми с листа.
И още бодлите ми се смеят,
още, чак до края на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таен Агент Всички права запазени
