28.09.2005 г., 17:22 ч.

ЦВЕТЕТО 

  Поезия
947 0 1
Цветето, което продаваше цветя,
там - някъде в една пресечка...
Сред аромата на пресъхнали души,
даряващо копнежите с надежда.

Усмихната...стоеше сред снега,
прозирайки във истината вечна,
че се раждаме, цъфтим и гнием,
както и всичко преходно в света.

Един ден...изчезна просто тя,
незнам дали и друга истина узна...
или видя, че е самотно цвете,
сред всички изоставени цветя...

© Николай Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??