Цветето, което продаваше цветя,
там - някъде в една пресечка...
Сред аромата на пресъхнали души,
даряващо копнежите с надежда.
Усмихната...стоеше сред снега,
прозирайки във истината вечна,
че се раждаме, цъфтим и гнием,
както и всичко преходно в света.
Един ден...изчезна просто тя,
незнам дали и друга истина узна...
или видя, че е самотно цвете,
сред всички изоставени цветя...