goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
1.04.2010 г., 19:33 ч.

Цветна 

  Поезия
1321 1 11

Когато съм небесносиня

в пясъчно-ронлива тишина,

измивам в себе си пустиня.

Тогава мога да валя.

 

Когато съм сребристолунна -

на отразено слънце светлина -

завръщам се, макар и блудна.

Оставам в себе си сама.

 

Когато съм безкрайно жълта,

изпращам лъч във ничия земя

и малките си шепи ги напълвам...

Лицето си измивам в светлина.

 

Когато съм покълнала в зелено

с нахвърляни навсякъде ухания,

божественият смисъл теква в мене,

а чувството се влива в знание...

 

Когато съм индиговолилава

от мъдрост мога да се преродя.

Очите ми са пълни оттогава

с кристалите на живата вода.

 

Когато стана огненочервена

и видимо от трепет запламтя

ще може ли тогаз светът без мене -

събрала в себе цялата дъга?

 

© Миглена Цветкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??