Когато съм небесносиня
в пясъчно-ронлива тишина,
измивам в себе си пустиня.
Тогава мога да валя.
Когато съм сребристолунна -
на отразено слънце светлина -
завръщам се, макар и блудна.
Оставам в себе си сама.
Когато съм безкрайно жълта,
изпращам лъч във ничия земя
и малките си шепи ги напълвам...
Лицето си измивам в светлина. ...