1 апр. 2010 г., 19:33
Когато съм небесносиня
в пясъчно-ронлива тишина,
измивам в себе си пустиня.
Тогава мога да валя.
Когато съм сребристолунна -
на отразено слънце светлина -
завръщам се, макар и блудна.
Оставам в себе си сама.
Когато съм безкрайно жълта,
изпращам лъч във ничия земя
и малките си шепи ги напълвам...
Лицето си измивам в светлина. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация