goredoly (Миглена Цветкова)
407 2913
1 апр. 2010 г., 19:33

Цветна 

  Поэзия
1313 1 11

Когато съм небесносиня

в пясъчно-ронлива тишина,

измивам в себе си пустиня.

Тогава мога да валя.

 

Когато съм сребристолунна -

на отразено слънце светлина -

завръщам се, макар и блудна.

Оставам в себе си сама.

 

Когато съм безкрайно жълта,

изпращам лъч във ничия земя

и малките си шепи ги напълвам...

Лицето си измивам в светлина.

 

Когато съм покълнала в зелено

с нахвърляни навсякъде ухания,

божественият смисъл теква в мене,

а чувството се влива в знание...

 

Когато съм индиговолилава

от мъдрост мога да се преродя.

Очите ми са пълни оттогава

с кристалите на живата вода.

 

Когато стана огненочервена

и видимо от трепет запламтя

ще може ли тогаз светът без мене -

събрала в себе цялата дъга?

 

© Миглена Цветкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??