1 апр. 2010 г., 19:33

Цветна 

  Поэзия
1343 1 11
Когато съм небесносиня
в пясъчно-ронлива тишина,
измивам в себе си пустиня.
Тогава мога да валя.
Когато съм сребристолунна -
на отразено слънце светлина -
завръщам се, макар и блудна.
Оставам в себе си сама.
Когато съм безкрайно жълта,
изпращам лъч във ничия земя
и малките си шепи ги напълвам...
Лицето си измивам в светлина. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Миглена Цветкова Все права защищены

Предложения
: ??:??