Цветна
Когато съм небесносиня
в пясъчно-ронлива тишина,
измивам в себе си пустиня.
Тогава мога да валя.
Когато съм сребристолунна -
на отразено слънце светлина -
завръщам се, макар и блудна.
Оставам в себе си сама.
Когато съм безкрайно жълта,
изпращам лъч във ничия земя
и малките си шепи ги напълвам...
Лицето си измивам в светлина.
Когато съм покълнала в зелено
с нахвърляни навсякъде ухания,
божественият смисъл теква в мене,
а чувството се влива в знание...
Когато съм индиговолилава
от мъдрост мога да се преродя.
Очите ми са пълни оттогава
с кристалите на живата вода.
Когато стана огненочервена
и видимо от трепет запламтя
ще може ли тогаз светът без мене -
събрала в себе цялата дъга?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Миглена Цветкова Все права защищены
