Цветно
Обичай ме, обичай ме до бяло,
до светлата невинност на снега,
до ручея, разпенил се изцяло,
до нежността на момина сълза.
Обичай ме до синьо, до мечтите,
до пясъка на морска дълбина,
до сиви миди с бисерите скрити,
до силата на приливна вълна.
Обичай ме! До жълто ме обичай,
до слънчевата яркост на зора,
до влюбено във минзухар момиче,
до щедростта на житната земя.
А после ме обичай до зелено,
до свежа откровеност на гора,
до цветето, със радост посадено,
до росната усмивка на деня.
Обичай ме, обичай до червено,
до ритъма изгарящ на кръвта,
до щастие, от мъката родено,
до смисъл на живота и смъртта.
А аз ще те обичам пъстроцветно –
до вечната безкрайност на дъга,
до изгрев и до залез съответно…
И все така… До края на света.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Любка Славова Всички права запазени
