Зеленото обагрило листата,
червеното се шмугва между тях,
а жълтото наднича от полята
да стори пъm на някой уморен юнак.
Красива е родината ни мила.
Красива и обагрена като с бои..
И все едно художник е завила
във своите поля, гори, земи….
Обичам да пътувам аз през нея,
да гледам я, да любя със очи..
Да радвам се, да смея се, да пея
със птичките от вечер до зори..
А съмне ли – зората да посрещна
и в лека дрямка да ме унесе,
че новото тепърва да ме среща
и нейде надалеч ме отнесе..
© Силвия Рашева Всички права запазени